Малко известни факти за кафето
През историята кафето има редица приложения – от духовно упойващо до еротично стимулантно средство. Писателят Самуел Пепис постоянно загатва кафенетата в Лондон от 17 век, а напитката въодушевява и „ женска петиция “ срещу кафето, в която то е разказано като „ горчива, воняща неприятна локва вода “. Сега ще разгледаме няколко факта за кафето, които може и да не знаете.
Легендата споделя, че Калди, уединен овчар на кози в Етиопия от 9 век, открива енергизиращите и ободряващи резултати на кафето, когато вижда, че козите му са по-бурни, откакто ядат плодове от дърво. Калди споделя за това на игумена на локалния манастир и абатът предлага идеята да изсуши и свари плодовете, с цел да направи напитка. Той хвърля плодовете в огъня, откъдето немислимият мирис на това, което в този момент познаваме като кафе, се понася в нощния въздух. Опечените зърна са изгребани от жаравата, смлени и разтворени в гореща вода: по този начин се появява първата чаша кафе в света.
Кафето става толкоз мощна мощ, че поражда обществена гражданска война. То се пие вкъщи като домашна напитка, само че по-важното е, че се пие и във все по-популярните кафенета, които пораждат в селата и градовете из Близкия изток и Източна Африка. Тези кафенета скоро стават доста съвременни и се трансформират в мястото, където човек отива да се социализирате. Пиенето на кафе и сладките приказки се допълват от всевъзможни занимания: музикални осъществявания, танци, игри на шах и най-важното – злословия, разногласия и разискване на настоящите вести на деня (или нощта). Тези кафенета скоро стават известни като „ учебни заведения на умните “ – мястото, на което отивате, в случай че желаете да знаете какво се случва във вашия свят. Така се открива връзка сред кафето и интелектуалния живот.
Кафето, сходно на алкохола, има периоди, в които е неразрешено – тъй като притегля боязън, съмнения и религиозно безпокойствие. Ако фанатиците (от всички религии) бяха изпълнили желанията си, през днешния ден нямаше да има доста кафенета.
Пиенето на кафе е неразрешено от правосъдни заседатели и учени, които се събират в Мека през 1511 година Тази възбрана е водена от губернатора Хаир Бег, който се опасява, че кафето ще укрепи опозицията на неговото ръководство, като събере мъжете и им разреши да обсъждат неговите дефекти. Така се ражда асоциацията на кафето с протеста и революцията. То е постановено за греховно (Хараам), само че през идващите 13 години се развихря несъгласието дали е опияняващо или не, до момента в който възбраната не е дефинитивно анулирана през 1524 година със заповед на османския султан Селим I, като великия мюфтия Мехмет Ебусуд ел -Имади издава фетва, позволяваща още веднъж да се пие кафе. Бег е екзекутиран поради проблемите, които основава, по заповед на самия султан, който също така афишира кафето за свещено. В Кайро също има сходна възбрана през 1532 година
Освен в случай че не са проститутки, на дамите е неразрешено да посещават кафенетата и те бурно изразяват своето недоволство по въпроса: в „ Есе в отбрана на женския пол “ през 1696 година възмутената Мери Астел написа: „ Обикновеният клиент на кафенета е човек, който се прибира вкъщи, с цел да преспи, а през другото време живее в кафенето. Той следи повече вестници и списания, отколкото бюджета си, а непрекъснатото му използване към публиката го лишава от всичките грижи за персоналния разум дом. Той постоянно урежда нацията, само че в никакъв случай не успява да уреди личното си семейство. “
Астел недоволства с всички останали съпруги, оставени у дома, със своите отговорности и чаши с чай. Така през 1674 година се появява и „ Петиция на дамите против кафето “, в която съпругите настояват, че съпрузите им непрекъснато отсъстват от вкъщи и фамилията, пренебрегвайки домашните си отговорности – „ трансформират се в турци “, и всичко това поради „ малко долна, черна, гадна, горчива, воняща локва вода “ (кафето…).
Кафето, споделя тя, „ прави хората толкоз безплодни, колкото пустините, откъдето се споделя, че се носи това нещастно зрънце, дотолкоз, че потомството на нашите могъщи предшественици залинява в маймуни и прасета “. Тук тя има поради еректилната дисфункция, подбудена от „ нездравословната локва “.
Тези изказвания са изложени по-нататък в брошурата „ Оплакване на момичето против кафето “ от 1663 година Отговорът на мъжете на женската петиция против кафето е изказванието, че не то, а „ неприятното подправено вино “ и „ калния ейл “ вършат мъжете импотентни. Кафето, въпреки това, е виаграта на тази ера, правейки „ ерекцията по-енергична, еякулацията по-пълна, добавяйки [духовно] висше качество на семето “. Аптекарската промишленост не би го описала по-добре…
